Страхът от болести разболява

По принцип е известно, че тревожността е рисков фактор за сърдечно-съдовата система. За пръв път обаче се изследва влиянието на тревожността за здравето.

Здравите хора, които постоянно се опасяват дали не са болни от нещо сериозно, всъщност увеличават риска действително да развият сърдечно заболяване от прекалено много тревоги по здравето си. Това са изводите от изследване, проведено в Норвегия. То е обхванало над 7000 души в период за 12 години. Установено е, че при хората, които в началото на изследвания период са показвали тревожност относно здравето си, вероятността да развият сърдечно заболяване е със 70% по-висока в сравнение с тези, които не се фиксират върху болести. Освен това се оказва и че колкото по-силен е страхът от болести, толкова по-висок е и рискът от проблеми със сърцето.

По принцип е известно, че тревожността е рисков фактор за сърдечно-съдовата система. За пръв път обаче се изследва влиянието на тревожността за здравето. Под този термин се разбира настойчива загриженост за наличие или развитие на сериозно заболяване. Освен това хората с това разстройство постоянно търсят медицинска помощ и се подлагат на всякакви изследвания, въпреки че реално не са болни

Оказва се, че редовните прегледи и изследвания не просто не предпазват хората от болести, но и може да имат обратния ефект. Главният изследовател, д-р Лине Иден Берге от клиниката по психиатрия към университетската болница “Сандвикен” в Берген, казва: “Предполагахме, че хората с тревожност за здравето си биха били с намален риск от болести, защото се грижат по-добре за себе си”. Резултатите обаче показват, че вместо да се притеснява постоянно какво се случва с тялото му и да тича по доктори за всяко неразположение, човек е по-добре да потърси правилната диагноза и лечение на тревожността си.

В изследването са участвали 7052 души, родени между 1953 и 1957 година. Те са попълвали въпросници за здравето, начина си на живот и образованието си, минали са и физически преглед между 1997 и 1999 година. Нивата на тревожност за здравето са оценени по специална скала и за 10% от участниците – или 710 души, се смята, че са с най-силно изразена тревожност. Сърдечното здраве на всички участници е проследено до 2009 г. Всеки, лекувал се за коронарна болест на сърцето или починал от това в рамките на година от началото на изследването, е изключен от изводите, тъй като вероятно вече е бил болен, когато то е стартирало.

Общо 234 участници са получили инфаркт или стенокардия през 12-те години на изследването. Но процентът на тези, които са имали сърдечно заболяване и прояви на страх за здравето, е бил 6%, или два пъти по-висок от дела на тези, които не са се фиксирали върху това дали не са болни от нещо сериозно – 3 на сто. След като са отчетени и други фактори с потенциално значение за сърдечни болести, е изчислено, че тези, които в началото на изследвания период са имали тревожност за здравето си, са със 73% по-висок риск от развитие на сърдечно заболяване.

Все пак авторите отбелязват, че тревожността за здравето често е съпроводена и с други психически проблеми или заболявания и съответно е трудно да се прецени коя болест каква тежест има за развитие и на други състояния и болести. Освен това тревожността отдавна се свързва и с удебеляване и втвърдяване на стените на артериите и увеличено отделяне на провокирани от стреса хормони – още две състояния, повишаващи риска от сърдечни болести.

“Нормално е хората, които се тревожат повече, да не се чувстват добре. Но тревожността и стресът могат да провокират вредни навици като пушене или нездравословно хранене, които също увеличават риска от сърдечни болести”, смятат специалистите.

Все още не е сигурно, че хората, които се тревожат прекалено директно, се излагат на риск от инфаркт. Ясно е обаче, че намаляването на ненужната тревожност може да донесе само ползи. Ако смятате, че се тревожите прекалено за здравето си – говорете с лекаря си.

СИМПТОМИ

Тревожността за здравето са натрапчивите съмнения, че човек има сериозна болест. Такива хора постоянно се самонаблюдават, интерпретират грешно симптомите си и често търсят медицинска помощ. Разликата между това състояние и хипохондрията е в нивата на тревожност. Хората с тревожност за здравето искат да спрат да се притесняват, че са болни в по-голяма степен, отколкото да искат симптомите на въображаемата им болест да се лекуват и облекчат.

Ако човек отговори положително на три въпроса – дали много се безпокои от страха си, безпокои ли се като цяло за здравето си и дали смята, че проблемът е по-сериозен, отколкото докторите твърдят, е добре да започне терапия. Обикновено специалистите предлагат конгнитивна поведенческа терапия, която да се занимае с обсесивните мисли за здравето. Помага и да се води дневник, в който да се описват и свързват симптомите и дневните занимания и съответно дали има връзка между тях. Например характерен за страха за здравето симптом е болката в гърдите. Целта е хората сами да направят връзката – ако получат болка в гърдите, докато са на работа в офиса, а не докато тичат например, е ясно, че не става дума за физически проблем, тъй като е малко вероятно да получиш реална кардиологична болка, докато седиш.

Тревожността за здравето обикновено започва в ранна възраст – тя може да бъде провокирана от смъртта на баба или дядо. 5-10 терапевтнични сеанса помагат, при това дълготрайно./Сега

Translate »