Осем хранителни мита, в които всички вярват

Еспертът по здравословно хранене Роб Хобзън, който дава консултации в центъра си HOPE (да помогнем на по-възрастните да се хранят добре) във Великобритания, разбива митовете, с които живеем. Освен че е запален кулинар и приготвя менюта за звездни клиенти, той е и автор в рубрики за здравословен живот в изданията Daily Mail, Grazia, Harper’s Bazaar, Runners Fitness, Healthy Magazine and Women’s Health.

Мит 1  Яйцата вдигат холестерола и повишават риска от сърдечно-съдови заболявания
Според последни проучвания храните, богати на холестерол, не влияят пряко върху нивата на холестерол в кръвта. Препоръчително е да се консумират яйца до три пъти седмично, тъй като са богати на хранителни вещества. Ако ги хапвате на закуска, това дори ще помогне за сваляне на излишните килограми.

Мит 2 Не трябва да се храним след 7 ч. вечерта, за да не трупаме мазнини
Тялото не решава внезапно да превърне храната след 19 ч. в мазнини. Дори метаболизмът да се забавя, докато спите, храносмилателният процес не спира. Количеството мазнини, които натрупвате, зависи от това колко калории на ден сте приели и колко сте изразходвали. В този мит е полезно да вярват хората на диета, които трябва да се въздържат от разходки до хладилника  през нощта.

Мит 3 От въглехидрати се дебелее
Да и не. Няма опасност да надебелеете от въглехидрати с нисък гликемичен индекс като например пълнозърнести овес, ориз, паста. Те съдържат по 4 калории на грам, колкото и протеините. Но е важно да обръщате внимание с какво ги допълвате. Богати са на фибри (това създава чувство на засищане при по-малки порции) и на витамини от групата В, които помагат храната да се превърне по-бързо в енергия. Не вдигат бързо и инсулиновите нива, което поощрява натрупването на мазнини, какъвто е случаят със захарта.

Мит 4 Многократното хранене на ден ускорява метаболизма
Вярно е, че метаболизмът се ускорява при по-често приемане на храна, но не толкова, че да съдейства за отслабване. А и съществува риск, похапвайки често, да прекалите с количеството храна. Най-сигурният начин да ускорите метаболизма е да спортувате редовно.

Мит 5 Трябва да консумираме млечни продукти, за да си набавяме калций
За да поддържаме здрави кости, не е необходимо да консумираме само млечни продукти. Много хора днес ги изключват от менюто си, макар това да не носи големи ползи за здравето, освен ако не е установена нетолерантност към тях. Храни, от които можем да си набавим необходимите дози калций на ден, са също тъмнозелените зеленчуци (особено кейл), бадемите, тофу, ядковите млека и прясно смлените подправки, но при четирикратен прием.

Мит 6 Суровите храни са богати на ензими, които подпомагат усвояването на храната
Вярно е твърдението, че ензимите се разграждат при определена температура (готвене), но те се разграждат и от стомашния сок, преди да достигнат червата. Да, суровите храни имат богати хранителни свойства и са добра добавка към диетата, но много от доводите, на които се позовава суровоядството, не са точни. Например някои антиоксиданти като ликопен (в червените зеленчуци) или бета каротин (в оранжевите и тъмнозелените зеленчуци) се усвояват по-добре, когато храните са сготвени.

Привържениците на суровоядството твърдят колко добре се чувстват и колко са здрави, но това обикновено е свързано и с избягването на кафе, алкохол и цигари, съпътстващо начина им на живот.

Мит 7 Хлябът предизвиква подуване на корема
Ако оставим настрана хората с алергия към глутена, има и хора, при които консумирането на хляб може да предизвика подуване. Но то по-често се дължи на метеоризъм, на пропускане на хранения, констипация, липса на добри бактерии в червата и на храни, богати на ферментиращи въглехидрати, като лук, артишок и праз. Внезапното увеличаване на консумацията на храни, богати на фибри, също може да предизвика подуване. Замяната на хляба с паста, тост или сухари е добра за по-чувствителните. Но пълното изключване на цели хранителни групи, както проповядват модерните безглутенови диети, може да доведе до хранителен дисбаланс. Във Великобритания 1/5 от необходимия дневен прием на калций и магнезий, 15% от желязото и 20% от фибрите се набавят от хляба.

Мит 8 Наситените мазнини повишават холестерола и водят до сърдечно-съдови заболявания
Предписанията за превенция на тези заболявания досега са се основавали на намаляването на наситените мазнини в диетата. Но последни проучвания доказват, че приемът на наситени мазнини не е толкова категорично обвързан със сърдечно-съдовите заболявания. Малък урок за холестерола: първо, той не е изцяло лош и има много полезни функции в организма. И второ: тялото произвежда много повече холестерол, отколкото поглъщаме с храната, и контролира нивата му чрез сложен регулационен процес. Когато поемате храна, организмът превръща въглехидратите и протеините в енергия. Някои от тях се разграждат директно, други се складират (като гликогена в мускулите). Останалото се разгражда от черния дроб на триглицериди (мазнини) и холестерол. Мазнините и водата не се смесват, така че мазнините, заедно с протеините и холестерола, се „загръщат“ във фосфолипидна обвивка, която да може да бъде транспортирана чрез кръвта (вода). Докато наситените мазнини повишават нивата на LDL (т.нар. лош холестерол), те също така произвеждат и HDL (добър холестерол), който има предпазващ ефект и редуцира LDL. Но не всичко, свързано с наситените мазнини, опира до LDL, защото съществува по-застрашаващ холестерол – VLDL. Той се окислява бързо в организма и може да бъде особено опасен за артериите и сърцето. Съдържа по-висока концентрация на триглицериди, отколкото LDL, затова за намаляването на техните нива препоръчвам да контролирате приема на храни с висок гликемичен индекс (захар и бяло брашно например). Консумирането им в големи количества крие по-голям риск за здравето, отколкото наситените мазнини./Ева