Върни се обратно в живота с целебната сила на …

Да пуснете миналото да си отиде, не означава да забравите или да отречете случилото се.

Когато става въпрос за прошка, важно е не само да простите на себе си, важно е и да простите на другите. Може би си мислите, че истинска полза от това има само човекът, на когото прощавате, но всъщност, онзи, който прощава, има най-голяма полза. Прошката има невероятна целебна сила върху собствения ви ум и сърце, дори и ако онзи, който ви е оскърбил, отдавна вече си е отишъл, забравил или дори е починал.

Не си помисляйте дори и за миг, че трябва да простите и да забравите.

Важно е да признаете миналите грешки или погрешни стъпки, за да предотвратите повторното им случване. Но, както и със самоопрощението, важно е да видите обстоятелствата такива, каквито са, или са били, и да се освободите от свързаната с тях емоция, тъй като именно тази емоция причинява душевна болка и води още подобни лоши ситуации в живота ви.

Прошката ни извежда от миналото и ни позволява да се съсредоточим върху едно по-добро настояще и бъдеще. Всъщност тя ни връща обратно живота.

Със сигурност е имало моменти, в които сте били наранявани и, понякога, е нужно време, за да се освободите от това нараняване.

Докато задълбавате по-надълбоко и прониквате в пластовете на живота си, прошката може да предложи освобождаването, от което се нуждаете.

Може да чуете коментари от рода: „Добре де, ами ако съм бил много обиден? Това означава ли, че трябва да се помиря с този, който ме е оскърбил?“ Категорично НЕ.

Прошката е заради вас, не заради тях. Самите вие трябва да се освободите от емоцията, преди да продължите, но това не означава примирение. Няма значение дали този, който ви е обидил, изобщо някога ще разбере дали сте му простили. Значение има само това, че вие сте си изяснили инцидента и отказвате да позволите случилото се повече да има някакъв контрол над живота ви.

За дълбоките оскърбления може да са нужни години, за да изживеете пълната свобода от опрощението. Макар че може би си мислите, че сте простили напълно на някого, или че сте се освободили от мисълта за дадена случка, понякога тези отрицателни емоции изникват отново на повърхността.

Разчистването на тези емоции е процес, затова не допускайте да се разочаровате, ако те се появяват отново. Нужно е време и постоянство, за да прочистите ума си от тях.

Никой не може да ни принуди да простим и никой не може да ни попречи да прощаваме.

Негативността, която се проявява всеки път щом си спомните за станалото, снижава нивото на енергията ви и унищожава положителните ви емоции, като позволява на различни болести и хронични състояния да се проявят и влошат. Истинското опрощение предизвиква трансформация, сякаш е настъпила магия.

Докато в един момент сме били обременени, изхабени и стресирани, сега сме преобразени, свободни и изпълнени с желание.

Макар че може би звучи по-трудно да поемете отговорността за събитие или действие, предизвикано от друг човек, това всъщност ви освобождава от очакването те да направят нещо по въпроса. Колко пъти ви се е случвало, да се ядосате на някого, когато не е направил каквото сте го помолили? Дори нещо толкова просто като изхвърлянето на боклука? Раздразнението кипи и се надига във вас, с единствения резултат, че наврежда на душевното ви състояние, на здравето ви и на отношенията с този човек като цяло. Крайното негодувание може да се превърне в омраза.

Омразата има силата да поражда химически реакции в телата ни. Установено е, че съществува връзка между дълго стаяваните и не намерили отдушник омраза и гняв и сърдечните болести, стреса и крайното изчерпване на силите.

Ако пазите стара или дълбока обида от миналото, може да се окаже трудно да се освободите от нея. Има хора, които не разбират защо някой би продължил да помни и да задълбава в нещо болезнено.

Дълбоките душевни рани могат да се превърнат в част от самоличността ви и да станат, в определен смисъл, удобни.

Лесно е да обясните защо не напредвате или защо нямате това, което искате, когато можете да „се хванете“ за старата, болезнена, емоционална рана.

Хората в подобно положение понякога дори не могат да си представят кои са, или какви могат да бъдат, без емоционалното си страдание.

Освобождаването от тази болка се превръща в пътуване, чиято цел е не само разчистването на тази емоция, но също и в пътуване на личностно израстване, докато те започват да правят в живота си място за позитивните преживявания.

Придържането към миналото ви позволява да се чувствате сигурни, защото то ви е познато. Понякога ние се придържаме към миналото, защото се страхуваме от промяната и се чувстваме неуверени в способността си да се променяме. Това може да ни даде измамно чувство на контрол или да ни създаде илюзията за контрол.

Всъщност единственият контрол, който имате, е да оставите миналото да си отиде. Вие нямате контрол над миналото и не можете да го промените. Нямате контрол над другите. Имате контрол само над себе си и вие сте човекът, който избира да остане в миналото, който не иска да се освободи и да продължи нататък.

Да пуснете миналото да си отиде, не означава да забравите или да отречете случилото се.

Дори травматичните събития са допринесли за оформянето на човека, в какъвто сме се превърнали. Миналите събития са важни по отношение на това как им позволяваме да ни се отразяват или да ни насочват в настоящето.

Понякога хората „засядат“ в миналото и вярват, че винаги ще бъдат само това, което някога са били. В другата крайност някои хора решават да почиват на стари лаври и избират да не продължат израстването си, защото вече имат минали постижения. И двата избора са лоши, защото възпрепятстват непрекъснатото развитие.

Дайте си сметка, че носенето на стари емоции и „багаж“ от миналото е изтощително и потискащо. Помислете си за това, когато видите някой, които изглежда погълнат от нещо, случило се в миналото. Погледнете лицето и очите му. Изглежда ли така, сякаш е преждевременно остарял? Освен това оплаква ли се от хронични страдания и болести?

С мнозина е така. Дългосрочният, останал без отдушник гняв, намира един или друг начин да се прояви в тялото ви. Засядането в миналото може да стане причина да продължите с нездравословните модели на поведение, които ви поболяват.

Вашата зона на комфорт е умствената нагласа, към която сте привикнали.

Това е мястото, където се чувствате сигурно и удобно.

То включва вярванията по отношение на себе си и историите, които сте си създали в подкрепа на тези идеи. Всеки, който е учил физика, знае, че за да се задвижи един предмет, е нужна много повече енергия, отколкото за поддържането му в движение. Щом попаднем в нашата лична зона на комфорт, ние преставаме да се движим.

Привикваме към обкръжението си и активно избираме да не го напускаме. Изтъкваме основанието, че е по-добре да „играем на сигурно„, отколкото да пристъпим навън в голямата неизвестност. Щом разберем, че рискът е нещо естествено и че да рискуваме интелигентно е именно онова, което се очаква от нас, за да имаме удовлетворителен живот, можем по-ясно да осъзнаем какви са външните сили, които ще ни попречат.

Нужна е промяна в мисловния ни процес, за да създаде достатъчно желание да прекрачим отвъд безопасността на познатото.

Следващата бариера към успеха е проблемът на „знанието срещу вършенето“.

Мнозина от нас знаят какво да правят. Ние искаме да разполагаме с времето си и да живеем свободно. Знаем, че трябва да търсим възможности, да вземем най-обещаващите и да продължим напред. Знаем, че ако искаме да постигнем различни резултати в живота си, трябва да се съсредоточим върху промяната. Проблемът е, че ние не променяме умствената си нагласа, нито оставяме миналото да си отиде.

Съсредоточаваме се върху негативното, като се поддаваме на страха, че ще се провалим, и чрез този страх сами предизвикваме провала си. Решението да приемем нагласата за нов и удовлетворяващ живот е съзнателно и изисква усилия. Ако беше лесно, всички щяха да го направят незабавно. На някои хора са им нужни години!

Властта да промените всеки един аспект от живота си е напълно във ваш контрол, но само ако промените мислите си.

Това може да означава също и промяна на асоциациите ви, но е необходимо, ако наистина искате да водите различно и по-добро съществувание. За да преобразите живота си и да разкриете истинското си „аз“, първо трябва да преобразите ума.

Друга бариера, с която хората често се сблъскват, е постоянството на действията.

Това е пряко свързано със степента на успех, който ще постигнете по отношение на собственото си положение. Старите навици и мисли често трябва да бъдат многократно „разчиствани„, и е лесно да се откажете. Обаче, успеете ли веднъж, изведнъж се появяват чудесата, които преживявате в живота си.

За успеха, в която и да е област на промяната е нужна работа, а количеството работа, което сте готови да вложите в постигането на мечтата си, е право пропорционално на размера на наградата, която в крайна сметка ще получите.

Един от най-големите проблеми, пред които се изправяме с тази бариера, е делът на постоянството. Можем да започнем силно, но след това животът ни попречва и ние отлагаме изпълнението, и отлагаме отново и отново/още за отлагането прочетете в статията:Връзката между Отлагането и Ефекта Зейгарник, Дикенс и Сериалите!/.

Просто казано, вечното отлагане и протакане е пасивното състояние на безсилие, когато някой може ясно да си представи дадена възможност, може би идея за бизнес, успешен ход в кариерата или може би промяна в дадена връзка, но единственото, което може да прави, е да говори за нея, да мисли за нея или дори да извърши известно проучване, но след това да не направи нищо конкретно, за да я осъществи. За съжаление много от нас правят  точно така, да се опитаме да променим това….

Translate »