Брекзит вдига вълна от български емигранти обратно към родината

Най-често задаваният въпрос ще бъдат ли гарантирани правата на българските и на другите граждани на ЕС при Брекзит, остава висящ. Дискусиите и споровете не успяха да разсеят неяснотата около бъдещия им статут. ЕС и Великобритания се договориха при Брекзит правата на европейските граждани да бъдат запазени. Но тези предварителни договорки, оказа се, не струват много.

Какво става с имигрантите в Обединеното кралство … от Карибите и от ЕС

Преди няколко месеца гръмна голям политически скандал с имигрантите, граждани на страни от Карибския басейн, дошли във Великобритания по покана на самата нея преди няколко десетилетия. Част от тях не можаха да получат постоянно местожителство, от други поискаха документи, които не притежават. Но да се върнем на Брекзит.

Ако се стигне до Брекзит без споразумение, гражданите на ЕС във Великобритания ще станат граждани на трети страни, непритежаващи специалните права и привилегии, които имат сега, като по-високи пенсии, помощи за безработни при връщане в родината, облекчения при търсене на работа. Гражданите на ЕС ще бъдат третирани наравно с гражданите от която и да е друга страна по света. При Брекзит със споразумение жителите на ЕС, установили се в Обединеното кралство преди повече от 5 години, ще могат да получават постоянни и временни разрешителни за пребиваване. Но наблюдателите са категорични: при всеки вариант емиграцията ще е далеч по-трудна.

При напускане на ЕС без споразумение се губи т.нар. “преходен период” (21 месеца след реалното напускане), през който гражданите на Общността ще могат да идват във Великобритания, да работят, да учат, да развиват бизнес. Ако няма преходен период, ще се стигне до имиграционен проблем за българската общност и за всички граждани на ЕС във Великобритания, каза за Dir.bg Нишан Джингозян, инициатор и съосновател на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон.

В кампанията за Брекзит провеждащите декларираха, че ако се стигне до напускане на ЕС, гражданите на Общността, които живеят във Великобритания, автоматично ще получат статут. Оказа се, че това не е вярно. Вместо автоматично получаване на статут, това пред което ние сме изправени в момента, е да кандидатстваме за този статут, изтъкна Джингозян и добави, че то е съпроводено с прилагане на документи.

Лондон декларира, че иска европейските граждани да останат, но процедурата, пред която са изправени, за да получат статут, дори (според властите) максимално опростена, ще предизвика огромни затруднения за българите. Със сделка или без – през март 2019 г. започва процедура, през която трябва да преминат всички граждани на ЕС във Великобритания, за да получат нов имиграционен статут след Брекзит. Такава процедура вече мина пилотно с 1000 граждани на ЕС.

Ще се справят ли българите с “огромните затруднения”.

Голяма част от българските граждани ще изпитат огромни затруднения да приложат изискваните документи: нямат договори за наем, сезонните работници нямат договори за работа, нямат социален номер, какъвто всеки, който работи във Великобритания трябва да притежава, нямат банкови сметки. Все документи, без които не може. Една част от тях няма да могат да предоставят документите и заради езиковата бариера, заради ниска дигитална грамотност. Процедурата ще бъде онлайн, на английски език, а това са предимно хора с ниска квалификация, отбеляза Джингозян.

Не на последно място – процедурата струва пари: 65 лири за възрастен и 35 лири за дете. По време на кампанията за референдум бе обещано, че процедурата ще е безплатна.

Не е ли това целта – бариера пред нискоквалифицираните работници

В дългосрочна перспектива – да, но ако говорим за тези 4-5 млн. граждани на ЕС, които в момента живеят във Великобритания – не, категоричен е Джингозян.

Трябва да е ясно, Великобритания иска да задържи тези граждани, защото ако те напуснат, това ще се отрази на икономиката. Има цели сектори, в които мнозинството работещи са от държави от Източна Европа, включително България: строителство, хотелиерство, националната здравна система (медицински сестри, болногледачи, хигиенисти).

Какъв ще в резултатът: лош за всички

Ако част от българите не могат да останат и се завърнат в България, това ще натовари нейната социална система. Можем да си представим вълна от завръщащи се българи, които кандидатстват за социални помощи, за личен лекар, които си търсят работа. Тези 250 000 българи (по неофициални данни) издържат финансово своите семейства. Няма българин във Великобритания, който да не подпомага всеки месец роднините си в България (да приемем по 2-3 души), отбеляза Джингозян, който от 22 г. живее там. Можем да пресметнем колко хора в България се издържат от българите, работещи във Великобритания.

Вече 4-5 години, според официалната българска статистика, сумата, която постъпва от българите в чужбина, е по-голяма от общата сума на чуждите инвестиции в България. Голяма част от тези пари са от българи във Великобритания. Няколко са държавите донори: САЩ, Великобритания, Испания, Германия, Гърция. Ако тази общност изпитва определени трудности във Великобритания и една част се върне в България, автоматично сумата, която постъпва от тях в България, ще намалее. Това неминуемо ще окаже влияние върху покупателната способност на техните роднини.

Какво може да направи България

България е длъжна да предприеме масирана информационна кампания, насочена към своите граждани във Великобритания. Да им обясни, че те трябва да кандидатстват за този имиграционен статут. Един от проблемите, с които основаната Благотворителна организация в подкрепа на българската общност във Великобритания се сблъсква всекидневно, е, че българите дори не знаят, че трябва да кандидатстват за новия статут. Българските институции, на първо място МВнР, са длъжни да инициират и финансират информационна кампания. Българското посолство в Лондон се задъхва, то няма капацитета да обслужва четвърт милион българи.

Какво ще прави британското МВР

В началото на седмицата МВР на Великобритания събра представители на по-големите чуждестранни общности в страната, техни активни членове, съобщи Джингозян. Намерението е съвместно да се изработи стратегия за работа с тези общности. Както вече стана дума, те са съставени от 4-5 млн. души (по официални данни, които не ловят всички).

Да припомним в заключение: една от главните причини за Брекзит, е че Великобритания не можа да поеме големия брой имигранти и не успя да влезе в работен ритъм с тях.

На снимката: “Против” и “За” Брекзит около статуята на Уинстън Чърчил пред парламента в Лондон

Translate »